КОРДАФЛЕКС
Кордафлекс е лекарство отпускащо се по лекарско предписание. Кордафлекс се използва при спазъм на коронарните артерии. кордафлекс се използва при симптоми на класическа стенокардия.
КЛИНИЧНИ ДАННИ
Терапевтични приложения
Исхемична болест на сърцето:
I. Класическа вазоспастична стенокардия или ангиографски доказан спазъм на коронарните артерии. Cordaflex може да бъде прилаган и при наличие на клинични признаци на вазоспастичен компонент, дори без потвърждение (напр. в случай на нестабилна стенокардия с електрокардиографски доказателства за интермитиращ вазоспазъм, стенокардия, рефрактерна на лечение с нитрати и/или бета блокери).
ІІ. Стабилна стенокардия, известна още като класическа стенокардия, свързана с физическо усилие: Пациенти, при които няма доказан вазоспазъм или такива, с непоносимост към нитрати / бета блокери, или пациенти, при които не се постига безсимптомно състояние след адекватно лечение с бета блокери / нитрати, могат да бъдат лекувани с Cordaflex. В случаите на неадекватен контрол при приложение само на бета блокери се препоръчва комбинация Cordaflex с бетаблокери.
Хипертония:
Като монотерапия или в комбинация с други анхихипертензивни лекарства, Cordaflex е показан за лечение на всички форми на хипертония: есенциална и симптоматична.
2 Дозировка и начин на приложение
Таблетки за перорално приложение
Дозировката е индивидуална и зависи от състоянието на всеки отделен пациент.
Cordaflex 10 mg филмирани таблетки
Обичайна дозировка за възрастни:
- ИБС: 3 пъти по 1 таблетка (3 х 10 mg nifedipine) дневно.Дневната доза може постепенно да бъде увеличена до 3 пъти по 2 таблетки (3 х 20 mg nifedipine) дневно, а в някои случаи може да е необходима доза от 4-6 пъти по 2 таблетки (4-6 х 20 mg nifedipine) дневно за постигане на добри резултати.
- Хипертония: дневната доза е 3 пъти по 1 таблетка (3 x10 mg nifedipine), която може постепенно да бъде увеличена до 3 пъти по 2 таблетки (3 х 20 mg nifedipine) дневно.Интервалът между отделните приеми трябва да бъде не по-малък от 2 часа. В случаите на заплашващ стенокарден пристъп, а също и при хипертонична криза за постигане на по-бърз ефект таблетките трябва да се сдъвчат, да се подържат в устата известно време, а после да се преглътнат с малко течност.Cordaflex 20 mg филмирани таблетки с удължено освобождаване
Обичайна дозировка за възрастни:
- ИБС: 2 пъти по 1 ретардна таблетка (2 х 20 mg nifedipine) дневно. Дневната доза може постепенно да бъде увеличена до 2 пъти по 2 ретардни таблетки.
- Хипертония: дневната доза е 2 пъти по 1 ретардна таблетка (2 х 20 mg nifedipine), която може постепенно да бъде увеличина до 2 пъти по 2 таблетки дневно. Препоръчваният интервал между отделните приеми е 12 часа, а минималният интервал - 4 часа..И двете форми Cordaflex трябва да се приемат без да се дъвчат (с изключение на посочените по-горе спешни състояния, когато таблетката от 10 mg може да бъде сдъвкана с оглед по-бърз ефект), с малко течност преди хранене.Спирането на лекарствения продукт трябва да става постепенно, особено ако са били давани високи дози.
Максималната дневна доза nifedipine е 120 mg.
3. Противопоказания
- известна свръхчувствителност към nifedipine- кардиогенен шок
- нестабилно циркулаторно състояние (напр. хиповолемия)
- високостепенна аортна стеноза
- първите 8 дни след инфаркт на миокарда
- бременност и кърмене
4 Специални предупреждения и препоръки при употреба
Лекарственият продукт се прилага с изключително внимание ако систоличното налягане е под 90 mm Hg. При хиповолемични състояния антихипертензивният му ефект се увеличава.
При бъбречни заболявания не се налага намаляване на дозата. Намаленото пулмонарно артериално налягане, а също и хиповолемията могат да доведат до усилване на ефекта на лекарството след диализа, следователно дозата трябва да бъде съответно намалена.
При чернодробни заболявания се изисква повишено внимание, като дозата трябва да бъде намалена при портална хипертензия и цироза.
Рядко може да се появи гръдна болка-стенокардия, дължаща се на пароксизмална исхемия, след приемането на лекарствения продукт или след повишаване на дозата. Ако се установи зависимост между приема на лекарството и появата на стенокардна болка, лечението с него трябва да се спре.Рядко може да се наблюдава повишение на нивата на някои ензими - алкална фосфатаза, креатинин фосфокиназа, LDH, SGOT и SGPT, което обикновено е преходно, но понякога значително. В повечето случаи не е сигурно дали това е лекарствено-свързана реакция, а в някой случаи - това е възможно. Тези лабораторни находки са рядко свързани с клинична симптоматика, но е наблюдавана холестаза, със или без жълтеница. Наблюдавани са и редки случаи на алергичен хепатит.
Възможно е да се наблюдава позитивиране на теста на Coombs, c или без хемолитична анемия, но не може да се докаже причинно-следствена връзка между приложението на nifedipine и позитивирането на теста, а също включително и настъпването на хемолиза.
5 Взаимодействие с други лекарства и други видове взаимодействия
- Трябва да се има предвид адитивния хипотензивен ефект ако лекарството се комбинира с други антихипертензивни лекарства (АКЕ инхибитори, диуретици), а също и нитрати, психотропни лекарства и магнезий съдържащи лекарства.
- Адитивните хипотензивни и антистенокардни ефекти от едновременното приложение с бета блокери обикновено са предимство, но такава комбинация изисква повишено внимание защото може да предизвика хипотония и/или развитие на сърдечна недостатъчност.
- Комбинацията с prazozine може да доведе до изразена ортостатична хипотония
- При лечение с дигоксин, плазменото ниво на дигоксина може да се увеличи
- При комбиниране с quinidine се налага повишено внимание, защото нивото на последния в плазмата може да се понижи, а впоследствие да се покачи при спиране на лечението с nifedipine. При едновременното приложение на двете лекарства може да получи злокачествена камерна аритмия с удължен QT интервал на ЕКГ.
- Приложението на diltiazem намалява клирънса на nifedipine и така се увеличава плазменото ниво на nifedipine. Следователно едновременното приложение на тези две лекарства изисква внимание и евентуално намаление на дозата на nifedipine.
- При комбиниране с cimetidine нивото на nifedipine в плазмата се увеличава и сътветно ефектът му. Няма обаче значително увеличение на плазменото ниво на nifedipine при комбинация с ranitidine.
- Nifedipine не трябва да се прилага едновременно с rifampicin тъй като може да не се постигнат ефективни плазмени концентрации на nifedipine, поради ензимната индукция.
- Антикоагулантната активност на кумариновите производни може да се увеличи в комбинация с nifedipine.
- Cyclosporin намалява метаболизма на nifedipine и следователно увеличава ефекта му.
6 Бременност и лактация
В експерименти с животни с далеч по-високи дози от тези, използвани при хора, nifedipine е показал тератогенен, а също и ембриотоксичен и фетотоксичен ефект. Затова приложението му е противопоказан по време на бременността. Силни болки могат да се повлияят от високи дози nifedipine, a също той може да се приложи за да предизвика релаксация на маточната мускулатура при заплашващо преждевременно раждане.Nifedipine се екскретира с майчиното мляко, затова не трябва да се предписва на кърмачки, а ако лечението е абсолютно необходимо кърменето трябва да се спре.
7 Шофиране и работа с машини по време на лечение с Cordaflex
В началото на лечението, за период от време, който се определя индивидуално, шофирането и извършването на дейности с повишен риск от инциденти са забранени.
8 Нежелани лекарствени реакции
Повечето нежелани реакции са резултат от вазодилататорния ефект на nifedipine и обикновено отзвучават след спиране на лечението. Във всички клинични проучвания (nifedipine, n = 3223) са наблюдавани следните нежелани реакции, с честота повече от 1% до 10%: главоболие и вазодилатация се появяват най-често в началото на лечението. гадене, замаяност, периферни отоци, които не са свързани със сърдечна недостатъчност или наддаване на тегло.
Освен тях са наблюдавани и следните редки нежелани ефекти:С честота 0.1-1%:От страна на цялостния организъм: коремни болки, летаргия, гръдна болка, оток, неразположение.
Сърдечно-съдова система: хипотония, сърцебиене, постурална хипотония, тахикардия.
Храносмилателна система: запек, диария, сухота в устата, диспепсия, нарушения в храносмилането.
Нервна система: ажитация, нервност, нарушения в съня, тремор, световъртеж.
Кожа: сърбеж, обрив, изпотяване
Сетивни органи: нарушено зрение
Както и при приложението на други кратко действащи дихидропиридинови производни при пациенти с ИБС, в началото на лечението с nifedipine може да се обостри стенокардията Наблюдавани са и случаи на настъпване на инфаркт на миокарда, но не е известно дали това е лекарствено-свързан феномен или е просто естественият ход на ИБС.С честота 0.01 - 0.1%:
От страна на цялостния организъм: подуване на корема, алергични реакции, болки, жълтеница, в резултат на хиперсензитивитет.
Сърдечно-съдова система: синкоп
Храносмилателна система: анорексия, метеоризьм, повръщане
Метаболизъм: хипергликемия
Мускуло-скелетна система: миалгия
Нервна система: хиперестезии, безсъние, промени в настроението,парестезии, сомнолентност.
Кожа: кожни промени
Уро-генитална система: полиурия, импотентност.
Спонтанно докладвани нежелани реакции, с много ниска честота (<0=01%), от целия свят:хипотония, която може да доведе до удължаване на QT интервала и до камерно мъждене, патологични резултати от тестовете на чернодробната функция, агранулоцитоза, пурпура, хипергликемия, ексфолиативен дерматит, фотодерматит и уртикария.
Наблюдавана е също гингивална хиперплазия, а при възрастни мъже на продължително лечение - гинекомастия. Последните обаче отзвучават при прекратяване на лечениет
9 Предозиране
Освен нежеланите реакции, в зависимост от тежестта на интоксикацията, може да се развият: тежка хипотония, тахикардия, гръдна болка (стенокардна), колапс, безсъзнателно състояние, нодален или вентрикуларен ритъм поради потискане на функцията на синоатриалния възел и намаляване в AV проводимостта - брадикардия или синкоп, потискане на инсулиновата секреция.Тъй като не е известен специфичен антидот за nifedipine, спешното лечение на предозирането трябва да е насочено към облекчаване и контрол на симптоматиката.
Стомашна промивка с активен въглен се препоръчва като първа мярка при ранно откриване на интоксикацията.Според досегашния опит, симптомите се повлияват бързо при прилагане на 10% разтвор на калциев хлорид или калциев глюконат (прилага се първо i.v., а после - като инфузия).В случаите с циркулаторна недостатъчност трябва да се търси повишение на съдовия тонус, плазмения обем и сърдечната честота. Трябва да се следи също и нивото на кръвната захар и електролитите (калций и калий).
ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
1 Фармакодинамика
Лекарственото вещество nifedipine е калциев антагонист, който принадлежи към групата на дихидропиридините и поради вазодилататорния си ефект упражнява антистенокарден и антихипертензивен ефект. Той предотвратява калциевия инфлукс в гладко-мускулните клетки на артериите и миокарда и намалява вътреклетъчната калциева концентрация. В терапевтични дози има незначителен ефект върху клетките на миокарда. Периферното съдово съпротивление се намалява при вазодилатация, следователно след натоварването на сърцето, работата на миокарда и кислородната потребност са намалени. Коронарната вазодилатация води до подобряването на снабдяването на миокарда с кислород.
2 Фармакокинетика
Стомашно чревната резорбция на nifedipine е почти пълна, като абсолютната бионаличност е 40 - 70 %.Максимална плазмена концентрация се постига 30-60 минути след приемане на филмирана таблетка от 10 mg, като времето на полуелиминиране е 2 - 4 часа.
Приемането на една филмирана таблетка от 20 mg води до ефективно терапевтично плазмено ниво 1 час след администрацията, като постоянното максимално плазмено ниво се поддържа между 1.5 и 6-ия час след приема. Плазменото ниво намалява впоследствие постепенно в продължение на следващите 30 - 36 часа. Свързването с плазмените протеини (албумини) е 94 - 97%. Nifedipine се екскретира с майчиното мляко и преминава през плацентата.
В по-малко от 5 % от приетата доза преминава през кръвно-мозъчната барирера."First pass" метаболизмът е висок - 40 - 60 %.Метаболизирането на лекарственото вещество води до образуване на фармакологично неактивни метаболита, като 60 - 80% от дадената доза се екскретира именно под формата на тези 3 метаболита чрез урината Останалата част се елиминира
