ФЕЛИСИПИН
Фелисипин се употребява при лечение на стенокардия, хипертония. Фелисипин е лекарство, което принадлежи на групата от лекарства на така наречените калциеви антагонисти.
1. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ФЕЛИСИПИН И ЗА КАКВО СЕ ПРИЛАГА
Фелисипин е лекарствен продукт от групата на така наречените калциеви антагонисти. Той намалява периферното съпротивление на кръвоносните съдове и води до намаляване на повишеното кръвно налягане. Фелисипин намалява нуждата на сърдечния мускул от кислород, увеличава коронарния кръвоток, предотвратява появата на спазми на коронарните съдове и така намалява силата и честотата на стенокардиите пристъпи.
Фелисипин се използва за лечение на:
• Артериална хипертония (високо артериално налягане).
• Стабилна стенокардия.
2. КАКВО Е НЕОБХОДИМО ДА ЗНАЕТЕ ПРЕДИ ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ФЕЛИСИПИН
Фелисипин не се прилага при:
• Алергия към дихидропиридинови калциеви антагонисти, фелодипин или към някое от помощните вещества на продукта;
• Остър миокарден инфаркт;
• Нестабилна стенокардия;
• Кардиогенен шок;
• Некомпенсирана сърдечна недостатъчност;
• Бременност и кърмене;
• Деца.
При приложението на този лекарствен продукт, имайте предвид следното:
Стенокардия и/или миокарден инфаркт
Както и другите лекарствени продукти с вазодилататорно действие, фелодипин може, макар и рядко, главно при пациенти с изразено стеснение на коронарните съдове да предизвика изразена хипотония (понижаване на артериалното налягане) и тахикардия (ускорена сърдечна честота), което да доведе до повишаване в честотата, продължителността и/или тежестта на стенокардиите пристъпи и дори до развитие на миокарден инфаркт.
Сърдечна недостатъчност
Както и другите калциеви антагонисти, фелодипин трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с тежко нарушение на левокамерната функция и сърдечна недостатъчност (особено след миокарден инфаркт).
Увредена чернодробна функция
Поради изразеното си чернодробно разграждане, фелодипин има удължено време на излъчване от организма при пациенти с изразено нарушение на чернодробната функция. При тези пациенти фелодипин трябва да се прилага с повишено внимание. Необходим е по-чест контрол на артериалното налягане, особено при коригиране на дозата, тежко увреждане на бъбречната функция (креатининов клирънс <30 ml/min), нарушения в провеждането на сърдечните импулси (предсърдно-камерен блок П-pa или Ш-та степен).
Ако лечението с фелодипин се прекъсне рязко, в някои случаи може да се наблюдава развитието на хипертонична криза.
Приложение на Фелисипин и прием на храни и напитки:
Не бива да се приема сок от грейпфрут по време на лечението с фелодипин.
Бременност
Преди прием, на каквито и да е лекарствени продукти се консултирайте с лекуващия Ви лекар ви с фармацевт.
Фелодипин не трябва да се прилага по време на бременност.
Преди прием, на каквито и да е лекарствени продукти се консултирайте с лекуващия Ви лекар или с фармацевт.Фелодипин се излъчва в кърмата при хора. Поради това не се препоръчва употребата му по време на кърмене. Ако приложението му е наложително, трябва да се преустанови кърменето.
Шофиране и работа с машини
В началото на лечението с фелодипин при отделни пациенти може да се наблюдава временно поява на отпадналост и световъртеж, което може да повлияе върху способността за шофиране и работа с машини.
Важна информация за някои от съставките на Фелисипин
Този лекарствен продукт съдържа като помощно вещество лактоза, което го прави неподходящ за пациенти с лактозна непоносимост.
Приложение на други лекарствени продукти:
Моля, информирайте своя лекуващ лекар или фармацевт, ако приемате или скоро сте приемали други лекарствени продукти, дори ако те не са Ви били предписани от лекар. Фелодипин може да се комбинира с бета-блокери, АСЕ инхибитори и диуретици, като те имат взаимно засилващ се терапевтичен ефект. Едновременното приложение на субстанции, повлияващи чернодробния метаболизъм, може да повлияе на плазмените концентрации на фелодипин. Ензимните инхибитори, като еритромицин, кетоконазол, интраконазол, телитромицин или ХИВ-протеазни инхибитори, забавят елиминирането на фелодипин, поради което може да се наложи редуциране на неговата доза. Противоположно на това ензимните индуктори, като фенитоин, карбамазепин, барбитурати, рифампицин могат да ускорят елиминирането на фелодипин, поради което може да се наложи покачване на неговата доза.Едновременният прием на фелодипин и циклоспорин увеличава п. концентрации на фелодипин.
Фелодипин може да повиши серумните концентрации на такролимус. Едновременният прием на фелодипин и циметидин увеличава плазмените концентрации на фелодипин.Не се налага корекция в дозата на фелодипин при едновременното му приложение с дигоксин.Съществуват данни, че сокът от грейпфрут потиска метаболизма на фелодипин, като повишава неговите плазмени нива приблизително 2 пъти. Поради това не е желателно той да се употребява по време на лечението с фелодипин.
3. КАК СЕ ПРИЕМА ФЕЛИСИПИН
Винаги прилагайте Фелисипин според инструкциите на лекуващия лекар. По лекарско предписание! Приема се през устата с достатъчно количество течност, на гладно или след прием на храна, бедна на мазнини и въглехидрати. Таблетките трябва да се поглъщат цели, без да се чупят или дъвчат, един път на ден, препоръчително сутрин.
Артериална хипертония
Дозата трябва да бъде определена индивидуално в зависимост от нуждите на пациента и неговата поносимост. Обичайната начална доза е 5 mg еднократно дневно. Ако е необходимо, дозата може да се увеличи или да се добави друг антихипертензивен продукт. Промяната в дозировъчния режим трябва да се извършва през интервал от 2 седмици. Обичайната поддържаща доза е 5-10 mg еднократно дневно. При някои групи пациенти, например тези в напреднала възраст или при увредена чернодробна функция, доза от 2.5 mg еднократно дневно е достатъчна. Дози над 10 mg не се препоръчват, поради по-голямата честота на странични реакции.
Стабилна стенокардия
Дозата се определя индивидуално. Лечението трябва да започне с 5 mg еднократно дневно и при нужда да се повиши до 10 mg еднократно дневно. Фелисипин може да се комбинира с бета-блокери. Пациенти с нарушена бъбречна функция. Нарушената бъбречна функция не повлиява плазмените концентрации на фелодипин. Не е необходимо коригиране на дозата. Фелисипин Трябва да се употребява с повишено внимание при пациенти със силно нарушена бъбречна функция.
Деца:
Този продукт не се препоръчва за деца. При тях безопасността и ефективността не е доказана.Ако имате впечатлението, че ефектът от приложението на Фелисипин е по-силен от очаквания или недостатъчен, обърнете се към своя лекар или фармацевт.
Ако сте използвали по-голяма доза Фелисипин от предписаната:
При прием на по-висока доза от предписаната, веднага се обърнете за помощ към лекар! При значително предозиране с фелодипин може да настъпи силно изразено разширяване на периферните съдове, рефлекторно покачване на сърдечната честота, изразено спадане на артериалното налягане и в редки случаи брадикардия (забавяне на сърдечната честота).Лечебните мероприятия зависят от естеството и тежестта на клиничните симптоми и включват мерки за намаляване на абсорбцията и за ускоряване на елиминирането, както и за поддържане на основните жизнени функции. Ако се установи тежка хипотония, пациентът трябва да се постави в легнало положение и да му се влее внимателно физиологичен разтвор, под контрол на сърдечно-съдовата функция. В случай на съпътстваща брадикардия трябва да се приложи венозно атропин (0.5-1.0 mg). При необходимост може да се приложи симптоматично лечение (вазоконстрикторни медикаменти, калциев глюконат). Хемодиализата е слабо ефективна. При прояви на симптоми на предозиране, незабавно се обърнете към лекар!
Ако сте пропуснали да приложите Фелисипин
Ако сте пропуснали един прием, вземете продукта във времето на следващия регулярен прием, без да увеличавате дозата.
4. ВЪЗМОЖНИ НЕЖЕЛАНИ РЕАКЦИИ
Както и всеки друг лекарствен продукт, Фелисипин може да предизвика нежелани лекарствени реакции. Както и при другите калциеви антагонисти, при лечение с фелодипин могат най-често да се наблюдават лек до умерен оток на глезените, зачервяване на лицето, главоболие или шум в ушите, особено в началото на терапията, когато дозата се повишава или когато се прилагат високи дози. Обикновено тези ефекти изчезват по време на лечението. Често наблюдавани (>1%, <10%) са зачервяване с усещане за затопляне, оток на глезените, главоболие. Не често (>0.1%, <1%) се наблюдават замайване, умора, понижаване на артериалното налягане, синкоп, палпитации, сърцебиене, задух, безпокойство, изтръпване по крайниците, тремор, болки в ставите, стомашно-чревни оплаквания (гадене, повръщане, разстройство, запек), увеличаване на теглото, изпотяване, увеличено количество на урината, кожни реакции и реакции на свръхчувствителност като сърбеж, уртикария, обрив, фоточувствителност. Рядко (>0.01%, <0.1%) се установява съдово възпаление (левкоцитокластичен васкулит), повишаване на кръвната захар. Много редки (<0.01%) са нарушения в чернодробната функция (повишени нива на чернодробните ензими), екфолиативен дерматит, ангиоедем, повишена температура, нарушена ерекция, гинекомастия (увеличение на млечните жлези при мъжете), миокарден инфаркт, менорагия (обилно месечно кървене при жените), разрастване на лигавицата на венците и възпаление на венците. Ако забележите каквито и да е нежелани реакции, които не са отразени в тази листовка, моля съобщете за това на лекуващия лекар или фармацевт.
5. УСЛОВИЯ НА СЪХРАНЕНИЕ
Да се съхранява на място недостъпно за деца. При температура под 25°С. Да не се употребява след изтичане срока, указан на опаковката! Срок на годност: 4 (четири) години от датата на производство.
6. ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
За всяка допълнителна информация относно този лекарствен продукт се обръщайте към местното представителство на Притежателя на разрешението за употреба.
"Актавис" ЕАД, бул. "Княгиня Мария Луиза" № 2, София, България
Тел: 02 9321771; 02 9321762
